ОТЩЯ̀ВА МИ СЕ несв.; отщè ми се, мин. св. отщя̀ ми се, прич. мин. св. деят. отщя̀л ми се, отщя̀ла ми се, отщя̀ло ми се, мн. отщèли ми се, св., непрех. Престава да ми се ще, преставам да имам желание за нещо. — Светът си е хубав,.., ама годините станаха грижовни, та човек като гледа, че все на по-лошо отива, отщява му се и живот, и всичко. Г. Караславов, ОХ II, 67. Така съм уморен, че ми се отщява не само яденето, но и животът. О. Василев, ДГ, 19. От седмица насам бяха го хванали пак тия отвратителни настроения, все по-чести напоследък, и всичко му се беше отщяло. К. Константинов, Избр. разк., 120. Отщя му се работата. Не му се и пиеше. В. Ченков, ПС, 10. Дебелият не довърши, като да бе смутен от някакво вътрешно, неизречено възражение срещу себе си. А и на Павел му се отщя да говори. Г. Стоев, 3, 75.